Вдъхновен от мой колега и приятел, който от месец и малко повече е горд Графичен & Уеб Дизайнер със собствена T-shirt collection summer 2008. Освен, че ще се фокусирам над неговите невероятни тениски (няма да скрия, че и аз вече имам от тях), a и ще представя и някои други колекции на колеги.

Първо родното от България, а после и тези на колегите от света:

Migel

Web: http://www.iqons.com/migel

Read the rest of this entry »

След обсъждане с няколко колеги реших да направя един мини списък на 30те книги на които трябва да се обърне внимание от промишлвните дизайнери. Разбира се това не са най-популярните, най-скъпите или най-четените (макар и някой от тях да са именно такива), а са най-подходящи и задължителни за дизайнерите от индустриалния бранш-прохождащи, начинаещи, напреднали, ПРОФЕСИОНАЛИСТИ или просто любопитни.

Списъка не е подреден по някакъв специфичен ред, но условно обособих 3 категории: Thinking, Process & Designer Skills. Препоръчвам всеки който има възможност да си купи поне 3 от книгите, ако ли не да я намерите в пространството и прочетете…

Добавил съм директна връзка към Amazon, което ви дава възможност да си я поръчате и/или да разгледате детайлно информацията относно книгата. Нека да започнем:

(не съм проверил дали на пазара в България се предлагат книгите или поне някои от тях)

Thinking

1)

The Design of Everyday Things от Don Norman
Read the rest of this entry »

След, като преди време написах урок за “как да нарисуваме цветя” сега минавам на детелини В няколко бързи стъпки ще Ви представя как можете да нарисувате детелина, като тази:
(аз се спрях на 3 листна но на Вас нищо не ви пречи да си направите любимите 4 листни)

Read the rest of this entry »

из “Това ни чака”- Хр. Ботев

“Всичко се купува с пари, а това което не може- с много пари”. Ето я желязната мъдрост на човека от новото хилядолетие, решил на всяка цена да стане богат, да се измъкне от сивотата на безличието и да има право със силата на парите си да контролира ума, чувствата, живота и духа на по- бедните. Той старателно изрязва образите от екрани и списания на своите примери- политици, артисти, спортисти, модели и бизнесмени и ги залепва на стената на мечтите си. Несъзнателно ги подменя с нови, сега изгряващи, а старите захвърля с ярост в забравата. Без да се замисли, че ако успее да се докопа до незаслужено богатство, някой някога ще захварли и него.

Read the rest of this entry »

Днес сутринта бях на конгрес/семинар под надслов: “Информационните технологии в здравеопазването”. Доста интересни неща се изговориха, но не това е темата на поста ми . Само ще кажа, че идеята да се интегрират софтуерни решения в здравеопазването (а и не само) е чудесна, но след като зададох въпроса: “Присъстват ли представители на НЗОК, МЗ и другите представители на властта” и отговора бе: “За съжаление, нямаме представители” ми стана ясно, че скоро време няма да се случи, а и да се случи ще е пълен провал-почти както стана с детските градини в София, но в случая трагедията ще е в пъти по-голяма.

Минавам посъщество (малко се разтегнах):
след семинара реших, че ще посетя моите любими книжарници Хеликон и Пенгуините . Трябваше някой да ме спрееее… То не бяха каталози, самоучители, разговорници, картички… Накратко днес си купих следните книги:

Тайните на цифровата фотография - Скот Келби

(страхотна книга ПЪЛЕН цвят, гланцирани страници цели 200 за 19,99 BGN)

Цифрова фотография с Photoshop CS - Скот Келби

(отново същия автор, този път 400 гланцирани пълен цвят страници за 38 BGN)

Немска граматика. Основни правила

(нали ще напредваме бързо в немския реших, че ще ми е отполза тази мини енциклопедия за 4,99 BGN)

Професионален дизайн в рекламата - Роджър Паркър

(въпросния автор съм го чел и преди и ми допада-цена 14,99 BGN)

Графичен дизайн на 21 век

(стори ми се интересно мисля от нея да почна-цена 18 BGN)

Архитектура на Средновековния християнски и ислямски свят

(зачетох се и грабна ме стила на писане - 55 BGN)

Мислих да си накупя куп още други книги, но нямах време. Достигнах до извода, че не трябва да влизам често в книжарници, защото съм склонен да оставя банковите си карти на касата . Захващам се да чета и коментирам. Като бях малък изпитвах същото чувство, когато нашите ми купуваха някаква джаджа която да разглабям-същото е и с книгите в момента…тръпна да разгърна страниците и попадна в нечий нов свят.

П.С. Ще напиша отделна тема за ИКТ в здравеопазването.

Всяка отронена дума е отговор. Въпросът може и да не бъде зададен. Откакто е проговорило, човечеството всеки ден прибавя милиарди думи към безкрайното си единно изречение. Говорено е толкова много и толкова малко е казано…

Всички знаем, че тайните живеят в тишината. Неистовото човешко говорене е нашето богоборческо несъгласие. Искаме истината. Но на всички езици истината е другото име на тайната. А и тайната, и истината не разбират нашите думи. Техният майчин език е мълчанието. Само Поетът, докато нощем спи, изучава скрития му смисъл. И отворил тайната на малката троха, разказва ни свещената й притча. Да слушаме поетите, макар те винаги да са ни казвали все същото: не истината в нас, а ние в истината.

Владетел на думите и на пръсти пред смисъла, поетът няма нужда от въпроси. Той за всичко сам се е попитал. Ето:

ЗА БОГА:
Докато бях в утробата го виждах.
(Животът ни се дава, за да го изгубим.)
Ще продължа от гроба да го чувам.

Read the rest of this entry »

Заради неправилното поставяне на една запетая и едно тире в изречението “Да се освободи не да се обезглави!” (Има голяма разлика между: “Да се освободи, не - да се обезглави!” и “Да се освободи - не, да се обезглави!”.), вместо да бъде отменена, била приведена в изпълнение една смъртна присъда. Причина за това бил писарят, който пишел заповедта и объркал мястото на препинателните знаци. Тази негова грешка струвала загубата на един човешки живот. Такова било отмъщението на запетаята. Но, за съжаление, тя отмъстила не на онзи, който не можел да я постави на правилното й място, а на невинен човек.
При думите, както и при препинателните знаци, също се допускат грешки, без, разбира се, винаги резултатът да е свързан с такова жестоко отмъщение. Въпреки това, на теоретично равнище, подобна възможност е напълно възможна. Мнозина се самоиронизират, казвайки за себе си, колко “добре” владеят някой чужд език: “Зная само толкова, че да си изкарам боя.” Това също е отмъщение. Отмъщението на думите, за които говорим.
Но, преди да достигнем до него, е добре, първо, да видим кои са причините, които водят до такова отмъщение. А те са много и се крият в самата особеност на думите, в спецификата на езика, в който живеят и в условията на речта, с която си служим всеки ден.
Всичко започва оттам, че всяка дума в езика не винаги се проявява самостоятелно, а, в повечето случаи, е свързана в цяла система от други думи (тоест – в текст). И заедно с тях си разпределят значенията. За да не се достигне до объркване при употребата й, тя има куп характеристики, които посочват нейното точно място в системата. Read the rest of this entry »

Оказа се че непосредствено след, като кацнах на софийското летище попаднах на една огромна “дупка” наречена български празници. Хубаво е да се празнува, хубаво е всички да си почиваме и неработим, но всичко си има граници.

Всъщност харесаха ми неработните дни (софийските улици бяха пусти, а задръстванията просто мит) до момента, в който се оказа, че няма банка в която да извърша потребни разплащания; няма каса на мобилен оператор, в която да си платя сметката, защото изходящите ми обаждания вече 10 дни са ограниче поради надвишен лимит; няма каса на БТК за да си платя интернет-а в Слънчев бряг (там това е единствения начин да ползваш безотказен нет-очаквам критика от Бари ); както и много други нужни бюра, офиси и институции.

Не съм запознат с неработните дни в останалите държави, но съм убеден че ние живеем в единствената страна, която може да си позволи подобна глупост. 26, 27 и 28 април и 1 до 6 май почивни = 9 неработни официални дни през които всичко е като в ледников период.

Не стига, че в петък българина си казва: “ден на майстора”, а в понеделник: “утре започвам”, в сряда: “днес е средата на седмицата” ами и тези непрестанни поводи да оставим работата си от днес за след месец. Как да очакваме администрацията да се справя с работата си навреме? Определено съм съгласен със съжденията на колега, който смело твърди, че българина е мързелив, готованко и…ленивко! “Ако е възможно за утре, но още по-добре ще е ако въобще не го правя”-щом става въпрос за ангажимента в службата!

В крайна сметка можеше да се оставят каси, които да работят от 10 до 13 примерно или да се даде възможност да се разплащат по електронен път, но явно нямаме подобни възможности.
Разбира се абстрахираме се от това, че аз по принцип не празнувам и за мен не съществува календар в който има празници - официални, лични и всеобщи…

Безобразие…Ето още една причина да си остана в студена, дисциплинирана и строга Германия

Публикувам в собствения си блог повече от месец, а следя/взимам участие чужди блогове от много време насам (да не кажа от възникването на web log). Реших да направя една мини класация какви са най-често допусканите грешки от блогърите и как да ги избягваме за да създадем един успешен блог. Идеята на статията е да не правите подобни грешки каквито съм правил аз или съм срещал в пространството.

Грешка #1 - използването на безплатен блог хостинг.

Причината да НЕ препоръчвам използването на блог хостове или т. нар. “блог портали” от типа на http://blog.bg/ ; https://blogger.com/ а дори и хостинга на WordPress е ограничението над пълния контрол върху блога. Никак не е комфортно да имате ограничена “библиотека” от плъгини и готови темплейти за дизайн, които можете да ползвате. А за по-напреднали и възможността да се редактира/подменя/подобрява и т.н. на кода. Освен това и дискомфорта от домейн нейма, който получавате нпр. kristalin.neshto.com, като най-често това neshto е името на фирмата, която Ви предоставя услугата. Да не пропусна и момента, в който блога Ви стане популярен и посещаван ще усетите едно забавяне при отварянето му и работата с него - причината се крие в това че ресурсите предоставени за Вашето пространство също са ограничени/споделени.

Разбира се за начинаещи потребители е перфектното обучение за създаване на блог в няколко стъпки (step-by-step). Въпреки това след определен период всеки потребител усеща споменатото от мен по-горе ограничение и се преориентира да премести или създаде нов блог, който се намира на самостоятелен хостинг.

Съвета, който мога да Ви дам е да пропуснете експериментите (ако имате желание наистина да създадете “стъпка/следа” в пространството) и използвате самостоятел хосинг план без ограничения (визирам контрол, а не ресурс). А и никак сериозно (един бизнес блог или научен) НЕ звучи блога да е с име поддомейн.blogspot.com, typepad.com и т.н. също, както бизнес мейла да е @aol.com и т.н. и не на последно място сайта ви да е създаден с Geocities…(примерно) за жалост все още има в БГ пространството сайтове на големи фирми предлагащи сериозни продукти в секцията на които за контакти е посочен: imetonafirmata@abv.bg или някой от безплатните мейл доставчици…-не е сериозно!

Цитат по темата от “The Marketing Technology Blog - conversation and resources on marketing, social media, development, and wordpress“:

I personally like to host my own blog because of the flexibility it provides me in design changes, adding other features, modifying the code myself, etc.

I wouldn’t discourage anyone - even a corporation - from using a hosted solution like Vox, Typepad, Blogger or WordPress just to start out and experiment.

Разбира се може би има някакви изключения…макар и много пъти да съм споделял мнението си за това, че не е сериозно да се ползват споделени пространства за блог мои приятели имат блогове именно в такива портали:

Noisy Decent Graphics
David the designer
Ace Jet 170

А дори и Lorelle гуруто на WordPress…

Грешка #2 - нека сменим името/мястото на блога

Разбираемо защо никак добре не се отразяване местенето на блог или сайт от един адрес на друг. Основно, защото Google Page Rank никак не харесва подобни решения. Скоро мой клиент взе решение да премести съдържанието на уеб-сайт, който е създаден преди повече от 5 години на нов домейн (от originalen.com на mainatamunavsichkoazsamvelik.net) - познайте Google Page Rank от 7 на 3… (макар и новия сайт да бе от гледна точка на технологиите по нов и с доста интиуитивен дизайн) & (имайки предвид, че стария домейн пренасочваше посетителите автоматично)
Никак не е приятно.

Мнение на Daniel по темата от Daily Blog Tips:

“Unless your blog is a secondary part of an existing website you should always install Wordpress on the root directory. When I created my first blog I used an automatic Wordpress instalation that my web hosting company offered, but the standard installation was done on “www.domain.com/blog”.

I was not sure how this would affect the blog therefore I decided to leave things as they were. A couple of months later when I started studying SEO I realized that this was a bad move.”

Съвета ми е навсяка цена не местете сайтове от един домейн на друг. Причинините са основно от гледна точка на популярността и посещаемостта на сайта. Не само на ботовете не им харесва идеята, а и на потребителите, които са свикнали с адреса, съдържанието и архитектурата на уеб-сайта. Ако все пак сте решили това да се случи, защото е неизбежно то се постарайте новото да е в пъти по-добро, като функционалност и дизайн, но архитектурата да е приблизително една и съща на блога или сайта.

Грешка #3 - очаквания някой да посещава блога

Света на блоговете е невероятен поради взаимодействие на читателите му. Когато започнах да пиша постове нямах идея по какъв начин да привличам/заинтригувам нови читатели/посетители, коментатори, “критици” и т.н.. Бях останал с впечетлението, че ако публикувам нова тема аз автоматично ще си намеря читатели, които да се интересуват от това, което съм написал. Но това не е така-за жалост!

Къде допусках грешка?

Успешното блогиране включва време, старание и “изолирането” (избягвайте да се влияете…) на чужди блогове, автори, публикуващи и т.н. Вие трябва да изказвате ВАШЕТО виждане, ВАШИЯ глас, ВАШИТЕ мисли… Ако преоткривате топлата вода можете и да Ви потупат по рамото, но няма да получите лавровия венец.

Посещенията не се постигат с чакане, а с действие (тук изключвам СПАМ)! Всеки сам трябва да открие нишата, която иска да завладее и открие езика/инструмента, чрез който да го направите.

Грешка #4 - небрежност към заглавията на постовете

Много начинаещи блогъри в желанието си да напишат много постове проявяват небрежност към заглавието на поста. Ще споделя, че ако заглавието на ТВОЯ пост не ми грабне вниманието шанса да го прочета е почти никакъв-дори и информацията, която си написал да е неповторимо уникална и интригуваща.

Ето едно мнение по темата на Браян Кларк, което според мен трябва да се прочете, а също така мнението на Бен: writing eye-popping headines when exhausted също не е за пропускане!

Отделеяте почти толкова време за заглавието на Вашия пост, колкото за неговото написване. Пространството бълва ежедневно с безброй постове ако желаете да приковете вниманието на читателя към вашия пост то първичния начин е да блеснете с интригуващо заглавие (всеки сам да помисли какво за нишата за която пише е интригуващо).

Грешка #5 - неправилни линкове към други блогове/източници

Всеки ден наблюдавам как потребители в старанието си да допускат една съществена грешка, за която дори не подозират. Всички изполваме линкове (котви), които визулизираме, чрез текст от типа: “тук”, “кликни тук”, “от тук”, “виж тук” и много други (все 2 думички)…Това е грешка, защото едвали сайтовете (webmasters) към които отправяте тези връзки ще се зарадват на това, че ще ги индексирате под думичката “тук” или каквато и друга да е…Дори ако трябва да сме точни Вие правите мечешка услуга по този начин. Препоръчвам тогава, когато извеждате връзка към външен източник то котвата да е с няколко описващи думи напр. “… урок как да нарисуваме цвете.“, а не както бихте направили: “урока как да нарисуваме цвете ще намерите тук” <—- това е ГРЕШКА! Прочетете и мнението на Анди озаглавена: linking mistakes frequently encountered on blogs.

Грешка #6 - НЕ пишете, а говорете!

Всички блогъри пишат постове, които приличат на лекции. Имам предвид, че статията е задънена и е еднопосочна: четеш и я затваряш…
Този подход на писане определено не е правилен, защото няма да доведе до активност от страна на посетителите. Трябва да умеете да въвличате в дискусии читателите, а не да ги “отегчавате”-в добрия смисъл. Трябва да “преподадете” нещо, което те не знаят и да научите от тях стотици други неща, които ВИЕ не знаете.

Най-хубавото нещо в блоговете, е че в тях могат да разговарят хора със сходни интереси. НЕ забравяйте, че блога е място, в което всеки може да изказва мнението си, а не само да чете…Предразполагайте вашите хора да пишат-по този начин ще имате обратна връзка за свършената от вас работа.

Аз посещавам блогове на мои приятели, а също така и на непознати и винаги, когато имам отношение по даден въпрос си правя труда да оставя коментар по този начин показвам съпричастността си, както и давам оценка на автора, а това е мечтаната награда на всеки “писател”.

По начина, по който вие пишете, думите които използвате, тона и т.н. определят ВАШАТА самоличност в пространството-постарайте се тя да е уникална. Изградете си такъв, така че някой прочитайки само мнението да познае автора му. Това не е лесно и се изгражда с много време и стил, но какво ще правите през следващия ледников период
Можете да прочете как да откриете вашия стил и да го лансирате в статията, която смятам, че ще е супер полезна…

Грешка #7 - подценяне прекарваното време в блога

Убеден съм, че всеки от Вас си задава въпроса: “Колко често трябва да пиша?!” - този въпро си го задавах и продължавам д аси го задавам. Аз не прекарвам цялото си време в блога, защото имам дузина неща за вършене в ежедневието си работа, образование, спорт, служебни срещи и не на последно място семейство… Опитвах се през уикендите да отделям време и пиша, но се оказа, че това не е достатъчно и все пак…Всеки трябва да намери някакъв баланс. Навярно първите седмици ще прекарвате много време пишейки за всичко, което ви заобикаля, но вспоедлствие ще се отегчите (това наблюдавам масово) - а по този начин просто пускате още една гнила ябълка впространството (място в което нищо не се случва, но то си стои, защото няма кой да го изхвърли).

В статията на Крис относно 10те основи на блогирането ще получите информация относно действията, които трябва да предприемете в началото - обърнете внимание…заслужава си.
Всъщност границата между досаждане с безброй и безсмислени постове и оскъдност е много малка-всичко зависи от това как вие ще организирате вашия блог-свят.

Каквото и да предприемете само се пазете да не попаднете във виртуалния затвор.

“Treat people as if they were what they ought to be and you help them to become what they are capable of being.”
Goethe

Следващата седмица ми се налага да пътувам до Хановер. Като един разумен човек се разрових в пространството за да намеря карта на града за да не се лутам безцелно. Разбира се търсенето на карта започва от Google, но не в Google MAPS!
Искаше ми се да вляза в някакъв сайт, в който има освен карта на града и информация относно историята, промишленост ала-бала, КУЛТУРЕН живот…Разглеждах разни сайтове основно на немски и попаднах на следното:

Не знам как да го коментирам. Принципно съм човек в/на изкуството - впрочем и по БодиАРТ си падам - но това ми се стори твърде зле. В интерес на истината колкото и да е зле, като изработка дори и ИДЕЯ то картата е вярна :).
Признавам си че НЯМА да ползвам нея за да се ориентирам в столицата на технологиите (казвам го поради факта, че CEBIT се провежда там).

Смятам да пътувам с ЦУГ P~ т.е. с няколко, защото няма директен (тук всъщност директни маршрути почти няма - като изключим самолета и личния автомобил).

Искам да спомена и срещата ми с общинските служители днес в Baesweiler - никак НЕ прилича с това, което съм срещал в Несебър, Бургас и София… Първо, че кметството тук е супер подредено и “обучаващо” с табла, флаери и т.н. и второ обслужването е невероятно мило. Женицата (живо тегло 140кг), която трябваше да ми обясни и подпечата разни документи имах чувството, че всеки момент ще се разтопи над документите…Харесва ми Утре продължавам с кранкен-касата и другите места.

Ще пиша повече за преживяванията. Доста и снимки имам…не спирам да щракам с моят LUMIX