Публикувам в собствения си блог повече от месец, а следя/взимам участие чужди блогове от много време насам (да не кажа от възникването на web log). Реших да направя една мини класация какви са най-често допусканите грешки от блогърите и как да ги избягваме за да създадем един успешен блог. Идеята на статията е да не правите подобни грешки каквито съм правил аз или съм срещал в пространството.

Грешка #1 - използването на безплатен блог хостинг.

Причината да НЕ препоръчвам използването на блог хостове или т. нар. “блог портали” от типа на http://blog.bg/ ; https://blogger.com/ а дори и хостинга на WordPress е ограничението над пълния контрол върху блога. Никак не е комфортно да имате ограничена “библиотека” от плъгини и готови темплейти за дизайн, които можете да ползвате. А за по-напреднали и възможността да се редактира/подменя/подобрява и т.н. на кода. Освен това и дискомфорта от домейн нейма, който получавате нпр. kristalin.neshto.com, като най-често това neshto е името на фирмата, която Ви предоставя услугата. Да не пропусна и момента, в който блога Ви стане популярен и посещаван ще усетите едно забавяне при отварянето му и работата с него - причината се крие в това че ресурсите предоставени за Вашето пространство също са ограничени/споделени.

Разбира се за начинаещи потребители е перфектното обучение за създаване на блог в няколко стъпки (step-by-step). Въпреки това след определен период всеки потребител усеща споменатото от мен по-горе ограничение и се преориентира да премести или създаде нов блог, който се намира на самостоятелен хостинг.

Съвета, който мога да Ви дам е да пропуснете експериментите (ако имате желание наистина да създадете “стъпка/следа” в пространството) и използвате самостоятел хосинг план без ограничения (визирам контрол, а не ресурс). А и никак сериозно (един бизнес блог или научен) НЕ звучи блога да е с име поддомейн.blogspot.com, typepad.com и т.н. също, както бизнес мейла да е @aol.com и т.н. и не на последно място сайта ви да е създаден с Geocities…(примерно) за жалост все още има в БГ пространството сайтове на големи фирми предлагащи сериозни продукти в секцията на които за контакти е посочен: imetonafirmata@abv.bg или някой от безплатните мейл доставчици…-не е сериозно!

Цитат по темата от “The Marketing Technology Blog - conversation and resources on marketing, social media, development, and wordpress“:

I personally like to host my own blog because of the flexibility it provides me in design changes, adding other features, modifying the code myself, etc.

I wouldn’t discourage anyone - even a corporation - from using a hosted solution like Vox, Typepad, Blogger or WordPress just to start out and experiment.

Разбира се може би има някакви изключения…макар и много пъти да съм споделял мнението си за това, че не е сериозно да се ползват споделени пространства за блог мои приятели имат блогове именно в такива портали:

Noisy Decent Graphics
David the designer
Ace Jet 170

А дори и Lorelle гуруто на WordPress…

Грешка #2 - нека сменим името/мястото на блога

Разбираемо защо никак добре не се отразяване местенето на блог или сайт от един адрес на друг. Основно, защото Google Page Rank никак не харесва подобни решения. Скоро мой клиент взе решение да премести съдържанието на уеб-сайт, който е създаден преди повече от 5 години на нов домейн (от originalen.com на mainatamunavsichkoazsamvelik.net) - познайте Google Page Rank от 7 на 3… (макар и новия сайт да бе от гледна точка на технологиите по нов и с доста интиуитивен дизайн) & (имайки предвид, че стария домейн пренасочваше посетителите автоматично)
Никак не е приятно.

Мнение на Daniel по темата от Daily Blog Tips:

“Unless your blog is a secondary part of an existing website you should always install Wordpress on the root directory. When I created my first blog I used an automatic Wordpress instalation that my web hosting company offered, but the standard installation was done on “www.domain.com/blog”.

I was not sure how this would affect the blog therefore I decided to leave things as they were. A couple of months later when I started studying SEO I realized that this was a bad move.”

Съвета ми е навсяка цена не местете сайтове от един домейн на друг. Причинините са основно от гледна точка на популярността и посещаемостта на сайта. Не само на ботовете не им харесва идеята, а и на потребителите, които са свикнали с адреса, съдържанието и архитектурата на уеб-сайта. Ако все пак сте решили това да се случи, защото е неизбежно то се постарайте новото да е в пъти по-добро, като функционалност и дизайн, но архитектурата да е приблизително една и съща на блога или сайта.

Грешка #3 - очаквания някой да посещава блога

Света на блоговете е невероятен поради взаимодействие на читателите му. Когато започнах да пиша постове нямах идея по какъв начин да привличам/заинтригувам нови читатели/посетители, коментатори, “критици” и т.н.. Бях останал с впечетлението, че ако публикувам нова тема аз автоматично ще си намеря читатели, които да се интересуват от това, което съм написал. Но това не е така-за жалост!

Къде допусках грешка?

Успешното блогиране включва време, старание и “изолирането” (избягвайте да се влияете…) на чужди блогове, автори, публикуващи и т.н. Вие трябва да изказвате ВАШЕТО виждане, ВАШИЯ глас, ВАШИТЕ мисли… Ако преоткривате топлата вода можете и да Ви потупат по рамото, но няма да получите лавровия венец.

Посещенията не се постигат с чакане, а с действие (тук изключвам СПАМ)! Всеки сам трябва да открие нишата, която иска да завладее и открие езика/инструмента, чрез който да го направите.

Грешка #4 - небрежност към заглавията на постовете

Много начинаещи блогъри в желанието си да напишат много постове проявяват небрежност към заглавието на поста. Ще споделя, че ако заглавието на ТВОЯ пост не ми грабне вниманието шанса да го прочета е почти никакъв-дори и информацията, която си написал да е неповторимо уникална и интригуваща.

Ето едно мнение по темата на Браян Кларк, което според мен трябва да се прочете, а също така мнението на Бен: writing eye-popping headines when exhausted също не е за пропускане!

Отделеяте почти толкова време за заглавието на Вашия пост, колкото за неговото написване. Пространството бълва ежедневно с безброй постове ако желаете да приковете вниманието на читателя към вашия пост то първичния начин е да блеснете с интригуващо заглавие (всеки сам да помисли какво за нишата за която пише е интригуващо).

Грешка #5 - неправилни линкове към други блогове/източници

Всеки ден наблюдавам как потребители в старанието си да допускат една съществена грешка, за която дори не подозират. Всички изполваме линкове (котви), които визулизираме, чрез текст от типа: “тук”, “кликни тук”, “от тук”, “виж тук” и много други (все 2 думички)…Това е грешка, защото едвали сайтовете (webmasters) към които отправяте тези връзки ще се зарадват на това, че ще ги индексирате под думичката “тук” или каквато и друга да е…Дори ако трябва да сме точни Вие правите мечешка услуга по този начин. Препоръчвам тогава, когато извеждате връзка към външен източник то котвата да е с няколко описващи думи напр. “… урок как да нарисуваме цвете.“, а не както бихте направили: “урока как да нарисуваме цвете ще намерите тук” <—- това е ГРЕШКА! Прочетете и мнението на Анди озаглавена: linking mistakes frequently encountered on blogs.

Грешка #6 - НЕ пишете, а говорете!

Всички блогъри пишат постове, които приличат на лекции. Имам предвид, че статията е задънена и е еднопосочна: четеш и я затваряш…
Този подход на писане определено не е правилен, защото няма да доведе до активност от страна на посетителите. Трябва да умеете да въвличате в дискусии читателите, а не да ги “отегчавате”-в добрия смисъл. Трябва да “преподадете” нещо, което те не знаят и да научите от тях стотици други неща, които ВИЕ не знаете.

Най-хубавото нещо в блоговете, е че в тях могат да разговарят хора със сходни интереси. НЕ забравяйте, че блога е място, в което всеки може да изказва мнението си, а не само да чете…Предразполагайте вашите хора да пишат-по този начин ще имате обратна връзка за свършената от вас работа.

Аз посещавам блогове на мои приятели, а също така и на непознати и винаги, когато имам отношение по даден въпрос си правя труда да оставя коментар по този начин показвам съпричастността си, както и давам оценка на автора, а това е мечтаната награда на всеки “писател”.

По начина, по който вие пишете, думите които използвате, тона и т.н. определят ВАШАТА самоличност в пространството-постарайте се тя да е уникална. Изградете си такъв, така че някой прочитайки само мнението да познае автора му. Това не е лесно и се изгражда с много време и стил, но какво ще правите през следващия ледников период
Можете да прочете как да откриете вашия стил и да го лансирате в статията, която смятам, че ще е супер полезна…

Грешка #7 - подценяне прекарваното време в блога

Убеден съм, че всеки от Вас си задава въпроса: “Колко често трябва да пиша?!” - този въпро си го задавах и продължавам д аси го задавам. Аз не прекарвам цялото си време в блога, защото имам дузина неща за вършене в ежедневието си работа, образование, спорт, служебни срещи и не на последно място семейство… Опитвах се през уикендите да отделям време и пиша, но се оказа, че това не е достатъчно и все пак…Всеки трябва да намери някакъв баланс. Навярно първите седмици ще прекарвате много време пишейки за всичко, което ви заобикаля, но вспоедлствие ще се отегчите (това наблюдавам масово) - а по този начин просто пускате още една гнила ябълка впространството (място в което нищо не се случва, но то си стои, защото няма кой да го изхвърли).

В статията на Крис относно 10те основи на блогирането ще получите информация относно действията, които трябва да предприемете в началото - обърнете внимание…заслужава си.
Всъщност границата между досаждане с безброй и безсмислени постове и оскъдност е много малка-всичко зависи от това как вие ще организирате вашия блог-свят.

Каквото и да предприемете само се пазете да не попаднете във виртуалния затвор.

“Treat people as if they were what they ought to be and you help them to become what they are capable of being.”
Goethe

Какво беше ти? Хм, попаднах случайно в атмосферата на заразата. Бях изключил цифровата телевизия у дома в Слънчев бряг, а
в Германия като цяло се стремя да чета и гледам само deutsch.
Няма много да се обяснявам защо и как не гледам ТВ, но ще се обясня в това колко и как съм възмутен от арогантността и манипулацията на водещите.

“България гласува и реши”

Де си ти БЪЛГАРИО и що аз не съм в теб? Живея в рамките на “АБСУРДИСТАН”, “БУЛГАРИСТАН” (според думите на друг, а
последното си е автентично и е измислено със създаването на държавата), а дори не бях гласувал и чувал, че съществува
подобно мероприятие, но се оказа, че съм взел решение . Преди първия въпросителен (горе) бях чел интересни неща относно освободителното движение през османската власт и една мисъл на Дякона та от там ми дойде…
(няма да захващам темата дали всички хора, които са дали живота си за да сме СВОБОДНИ са си представяли държавата такава, каквато е?!)
Гледах, гледах цели час-два и аз не знам сториха ми се много и се убеждавах защо НЕ трябва да гледам ТВ.
Ще вметна, че когато на някой му отговоря “не, не го гледам” най-често получавам една опулена физиономия и неразбиране, но
впоследствие, чрез неоспорими факти доказвам правдата си. А и не е ли е в крайна сметка личен избор?

“..наистина са изпратени над 70 000 смс-а”

Ще спестя личния си превод на това съчетание от думички, защото никак не е лирично. Няколко пъти водещите казваха колко много СМС-и са получили и колко много им е било трудно да ги изчислят с точност за това е трябвало да се пратят още СМС-и за да са по-големи разликите.

“..това е избора на България”

Всички са прекрасни “тя в личния си живот е прекрасна”, “тя е родена не за известна, а за световно известна личност”-харесва ми че държавата и избора ни е ПРЕКРАСЕН.
Нямам нищо против предаването Music Idol дори се кефя на Randy Jackson (шоколада с усмивката), а да не забравя и Simon
Cowell биг боса, който е напред с 200 милиона в долари. Уважаеми хора, които се занимавате с Music Idol в България ще Ви дам съвета…всъщност нищо няма да давам, но никога повече и няма да Ви гледам. Едвали ще е загуба за БЪЛГАРИЯ, която РЕШИ!
О, Слави къде си?

“Логиката е когато ние ви кажем да гласувате то ние не ви лъжем.”

Най различни шрифтове се предлагат из пространството - жизнено важно е да подберете неколцина в колекцията Ви, с които да работите. Следващите 13 (подредени по азбучен ред) шрифта вярвам, че всеки графичен дизайнер трябва да познава.

#1 Akzidenz Grotesk

Akzidenz Grotesk е първият sans-serif, който е изполван доста широко. Всъщност той е създаден през 1898г., от H. Berthold. На пръв поглед може да се сбърка с Helvetica и/или Univers, но има доста разлика за набитото око.

Повече в Wikipedia.

Ако искате да научите повече за произхода и развитието на Akzidenz Grotesk можете да го направите от тук.

Akzidenz Grotesk можете да закупите от библиотеките на Linotype под името Basic Commercial . Твърде е възможно да намерите фамилията шрифтове под друго име поради ре-дизайна му от доста дизайнери.

#2 Avenir

Avenir е създаден от Adrian Frutiger през 1988г. Интервюиран от Linotype, Frutiger обяснява причините за ре-дизайна на Avenir, както и специфичната характерност и развитие на шрифта.

“Looking back on more than 40 years of concern with sans serif typefaces, I felt an obligation to design a linear style of sans serif, in the tradition of Erbar™, Futura®, and to a lesser extent Gill Sans®. These have purely constructed characters from which the element of a handwriting movement has been removed. Obviously this could not be an outstanding new creation, but I have tried to make use of the experience and stylistic developments of the 20th century in order to work out an independent alphabet meeting modern typographical needs.”

Амстердам (град), както BBC2 и много други копмании използват шрифта Avenir в логата и идентичноста, която си създават.
Можете да закупите Avenir от библиотеките на Linotype.

Read the rest of this entry »